Разумният Човек (фантастични разкази) – Втора Част

In Bulgarian |
ПРЕДГОВОР |
|
Предговори към сборници от разкази, общо взето, не се пишат, но в случая няколко фрази, навярно, са необходими, защото автора е български, и при това нов (не че е млад, но е неизвестен), така че читателя може и да не успее добре да се ориентира. Това е фантастика, или science fiction, но не е приключенска или action такава. По-правилно би било да използуваме поостарелия и основно немски термин "утопични" разкази, което ще рече, че те пак са измислици (т.е. fiction) и се различават от реалния свят в момента, но, кой знае, дали няма да се осъществят в някакво утопично бъдеще? И както е нормално за една утопия, основните проблеми са социални, описващи обстановки и отношения между хората, а не конфликтни ситуации между героите. В тези утопии конфликтите, до голяма степен, са разрешени, макар че може да се спори дали това решение е правилно, или е със съмнителна стойност. В този смисъл повечето разкази са някакви (различни) модели на възможното бъдеще. Доколкото, обаче, те будят размисли, а и мнението на автора е, че в близко бъдеще основните проблеми в обществото на, малко или много, всеобщо благоденствие, ще бъдат предимно социални, т.е. не как хората да изкарат прехраната си, а как да направят живота си достатъчно интересен, то считаме, че тези разкази ще намерят своя кръг читатели, поне сред хора с известна склонност към философско възприемане на живота. |
От друга страна разказите са твърде различни по характер и писани в продължение на редица години, дори и през тоталитарно време, като някои от тях още по-малко приличат на фантастика, а имат нещо общо с известните от древността Платонови диалози, или, по-скоро, с някакви беседи на чашка, както се казва. Е, в такъв случай просто си напълнете чашката, излегнете се удобно и прочетете разказите в книгата. Те са леки и приятни, като при това може да научите и някои любопитни лингвистични подробности, които няма да намерите и в специализирана литература. Би могло да се добави, че те са писани и с някакво чувство за хумор, или по-скоро на лека ирония, поради недоброкачествения човешки материал с който се извършва еволюцията. Освен това те са донякъде и секси, което, според автора, е също едно тяхно достойнство. Само че, нека да предупредим, това не значи еротика, а най-обикновен "класически" секс, или поне разговори за него. |
Така че, ако не сте предубедени към българската литература — а в интерес на истината авторът беше твърде предубеден, докато не се появи безвкусната западна вълна на масови "гъделичкания на долните човешки инстинкти", ако искаме да се изразим що-годе културно, която да го убеди, че и другаде е пак лошо — та, ако не сте предубедени към родните опити, може и да се "пробвате" на тази фантастика. |
|
2001, София, Христо Мирски ||